понеделник, 29 юни 2009 г.
неделя, 28 юни 2009 г.
"1001 нощ" - завидна кинематографична култура,респектиращ размах !
С Елдора Трайкова за турския сериал 1001 нощ !
Инспириран е от едноименния арабски приказен епос, който е стилизирана рамка на сериала и акцент в романтичните интермедии, а и главната героиня е Шехеразада (красавицата Бергюзал Корел).
Това, което го отличава от сериалите, излъчвани в момента – от българския ‛Забранена любов‛ през латиноновелите и ситкомите до сериозните американски тип ‛Д-р Хаус‛, е не само дължината (90 минути, подобно на някои италиански минисериали), а и неговата завидна кинематографична култура, респектиращият му размах.
И още нещо – парадокс е, че комерсиален тв-продукт излъчва духовни послания.
- Този сериал – колкото екзотичен, толкова и близък до нас, се радва на гигантски рейтинг в задръстен часови пояс, надминал дори риалитата...
Вероятно са се страхували да го сложат в праймтайма.
Но по-важно е, че романтична сага консолидира огромна аудитория (предимно дамска), независимо от социални и манталитетни различия, т. е., различни таргети.
Поне аз не си спомням сериал от времето на ‛Туин Пийкс‛ на Дейвид Линч, излъчен в началото на 90-те (30 епизода), който да следя, макар и не от самото начало. Разбира се, веднага правя уговорката, че сериалът на Линч си беше авангардно и далеч по-интелектуално предизвикателство.
Но пък обикновеният ‛1001 нощ‛ не му отстъпва по професионализъм.
- ‛Туин Пийкс‛ беше явление и не можем да го сравняваме с ‛1001 нощ‛.
- Имам предвид собствената си зависимост от сериал.
Пък и той беше популярен сред далеч по-затворено общество.
- В този смисъл – да, но пък тогава нямаше кой знае какви развлечения.
И вечер улиците опустяваха.
- Сега няма такава опасност – аз лично се събуждам в 6 сутринта, за да следя ‛1001 нощ‛.
Ти как се запали по него?
- И аз сравнително късно започнах да го гледам – някъде след двайстата серия.
И се случи заради едни младежи, с които Джумбо работи (съпругът на Елдора, дизайнерът-магьосник Румен Стойчев – бел. а.).
Те го пускаха, докато обядваха, няколко дни подред.
Разбира се, гледаха го като фон, но избираха тъкмо него.
И ме питаха: ‛Гледаш ли този филм?‛. ‛Какъв е той?‛ ‛Ами турски‛.
Аз, естествено, реагирах с типичното гадно българско пренебрежение.
Но след няколко дни, преодолявайки проклетията и преднамереността си, го загледах и си казах: ‛О-па, тук нещо става‛.
След това влязох по форумите и наваксах пропуснатите серии.
В интернет наистина са полудели по тоя сериал.
Всъщност, покрай него за първи път влязох във форум – по принцип не ми е интересно да се ровя из такива работи, но сега се преодолях и видях, че жените наистина са пощурели.
Което пък води до извода, че в живота им има тежки дефицити.
Защото това всъщност си е любовен филм - независимо от перипетиите и сложните драматични обрати, независимо, че не винаги любовната история е на топа...
В нета прочетох как млади майки обсъждат кой герой им харесва – не актьор.
И тогава ми стана тъжно.
Защото актьорите, които играят в сериала, са от много висока класа.
Той е направен с презумпцията да е сапунка, а изобщо не е.
Поглеждала съм бегло някоя латиноновела, но те наистина не се гледат.
А това ти държи вниманието non-stop.
Свидетели сме на много висок професионализъм – в драматургията, режисурата, монтажа...
Изключително съвременно е заснет и монтиран този филм...
Дадена ситуация е снимана от различни гледни точки и това вече дава възможност за впечатляващия монтаж - дори когато действието е статично.
Но най ме втрещи играта на актьорите - преживяват всяко нещо, което се случва на героите им.
Не можеш да хванеш един да маркира някакво действие.
Дори си мисля, че не е здравословно чак такова потапяне в ролята.
- Много въздействаща е музиката на Али Кърач, миксирана с балетната сюита „Шехеразада‛ на Римски-Корсаков...
- По всички линии филмът си стои като истински.
Защото, въпреки че е от 90 епизода, всеки си е самостоятелен.
И добре, че у нас го дават всеки делничен ден, а не, както в Турция, веднъж седмично.
Щяхме да се изнервим. (смях)
- Респектиращо е отношението към националната идентичност в този сериал.
Уж се занимава с лайфстайла на разни социални равнища, а всъщност бърка по-дълбоко и така променя отношението към самата Турция...
- И моралът е много важен.
„1001 нощ‛ непрекъснато възпитава публиката без размахан пръст и обяснения.
Важните неща се съобщават деликатно и учат аудиторията как да се грижи за здравето, как да се почитат родителите, как да се възпитават децата... – в ежедневни, ненатегнати диалози...
И остават, и ги запомняш.
Освен това, изумяват ме уважението и доверието, с които авторите на филма се отнасят към зрителите, каквито и да са в цялата тази Турция, а и в чужбина – и като направа, и като послания.
И как сценаристите реагират в зависимост от ситуацията – последните серии са ужасно актуални!
Кризата изведнъж ги удари, както всички нас.
И излиза, че те в момента го измислят, при това много стабилно.
- Всички персонажи са показани в развитие...
- ... и всичките животът ги помля. Изгледах последния епизод – исках да видя какъв е този happy end. Мерси!
Толкова е болезнен.
- Но жанрът предполага happy end.
- Е, да, публиката без него щеше да иска още серии.
Прочее, четох, че самите актьори са предложили филмът да свърши, защото са решили, че не е сериозно след определено количество серии да продължава.
Това също говори за морал и професионално отношение.
- Органична част от атмосферата на сериала е Истанбул.
И въпреки че присъстват неизбежните и познати туристически топоси, мегаполисът е показан вълшебно от разни социални и географски ракурси.
- Изумително!
Да ти се приходи в Истанбул!
Но се замислям за корените на този успех.
Навремето много силно впечатление ми беше направил ‛Автобусът‛ на Бай Окан – един от първите ми турски филми.
Наскоро гледахме ‛Три маймуни‛ на Нури Билге Джейлан.
Той е просто невероятен автор...
- Освен че е сред десетте най-важни режисьори днес в света, самото турско кино е в страхотен възход, фестивален хит, неслучайно се говори за млада турска вълна... Занимават се с болезнени теми в малки филми и те пробиват с искреност, свобода, простота и изящество.
- Те имат такива могъщи автори и се учат от тях.
И се отдават на нещото, което правят.
Как се удържа час и половина епизод?
Това си е цял филм!
- При това режисьорът е един – Кудрет Сабанджъ.
Роден е през 1966. И въпреки че се занимава предимно с телевизия, през 2005, заедно с още четирима свои колеги, прави ‛Истанбулски приказки‛, който получава наградата за най-добър филм от фестивала в Истанбул.
Никак не е случаен този Кудрет Сабанджъ.
- Всичките до един са вътре в нещата, които се случват в този филм.
- Затова и резултатът е космически в сравнение с нашия ‛Забранена любов‛, който пък се излъчва в праймтайма на същата Нова тв.
От една страна е радостно, че след ‛Хотел България‛, тази частна телевизия прави отново български сериал, макар и в чужда матрица.
Но от друга – въпреки че фабулата не е безинтересна, неговата изкуственост е смайваща.
Не го следя, но от епизодите, които съм гледала, той напомня най-евтините сапунки.
- Изобщо не го харесвам.
Виж как играят турците и как – нашите.
Бях поразена, като разбрах, че в ‛Забранена любов‛ всички са актьори.
Всеки аматьор от улицата може да свърши по-добра работа от тях.
Всъщност, аз го гледам почти конспиративно у дома – мъжът ми за нищо на света не иска да го пускам, но на мен ми е любопитно накъде вървят нещата от професионална гледна точка.
Добре, че сериите са по половин час.
Обаче ми казаха, че по форумите ‛Забранена любов‛ се харесва.
А сега, де!
- Самият телевизионен контекст - не само на Нова тв - отрежда на ‛1001 нощ‛ лидерско място – ако щеш, насред цялата лумпенизация и вулгарност на поведение и послания в разните токшоу и риалита...
- Така е, но ми прави впечатление, че сега се засилихме на турски сериали.
Пред ‛1001 нощ‛ по Нова върви ‛Мелодията на сърцето‛; някакъв, казват, шедьовър, се задава по bТВ в праймтайма.
Страх ме е да не минем в другата крайност – всичко турско да вземем.
Както едно време гледахме само руски филми и малко американски и си мислехме, че американците правят само хубави, а после се оказа, че не е точно така. (смях)
Що се отнася до опростачването на телевизиите, те се оправдават с желанието на публиката.
Обаче, ако се отнесат към тази публика като авторите на ‛1001 нощ‛, може би ще започнат леко да я вадят от тинята до шия и да я възпитават лека-полека и в морал, в любов към ближния; и да й създават критерии за качество, т. е. да й облагородяват вкуса.
Нали това е ролята на медиите – все си мисля, че не трябва само да обслужват...
- Комерсиалните телевизии залагат на развлечението (друг е въпросът доколко пошло е то), но обществената телевизия, каквато претендира да е БНТ, би трябвало да има други функции, които да реализира през програмната си схема и посланията си.
- Питам се дали има разлика между телевизиите у нас?
- Има – БНТ е по-негледаема.
Архаична е.
И това не е само от липса на пари.
Гледам я рядко – сутрешния блок, ‛Жените‛ на Марта Вачкова, някой късен филм...
Разбира се, много важно е да се отбележи присъствието на българското кино в БНТ – в понеделник в праймтайма, където са старите филми по случай 50-годишния й юбилей, и в неделя след 22.00 часа, където са новите заглавия.
- И аз горе-долу това гледам по БНТ, ако изобщо я пусна.
Което не е редно, тъй като тя е единственото място, където и мой филм може да се излъчи. (смях)
Но като се возя с такси, разпитвам шофьорите – къде ходят на почивка, какво гледат по телевизията.
Масово гледат българско кино...
Видимо на хората то им липсва.
Но, общо взето, предпочитат и помнят старите филми.
- Защо, успехът на ‛Дзифт‛ върна любопитството към българското кино.
- Не знам, но бях в комисия по категоризация на нови филми в БНТ и никак не съм възторжена.
Но вътре си ги харесват.
Не се съобразиха с нашите оценки. (смях)
Проблемът ни е, че си врим в собствен сос.
И не можем да излезем от него.
- Едва ли на някого му е приятно да го критикуват, но смятам, че българското игрално кино, независимо дали се произвежда със субсидия от НФЦ или БНТ, скоро няма да си върне авторитета пред публиката, ако на авторите му, независимо дали са дебютанти или опитни автори, се спестява истината за техните филми – доколко са адекватни, любопитни, откровени, изпипани...
А те, вместо да се замислят, се обиждат...
- Според мен това се дължи на факта, че сме свързани като черва.
Предпочитаме да се тупаме по рамото, вместо да си кажем истината в очите.
За да не пострада нещо – отношения, връзки, подкрепяне на проект в комисии...
Нещата са така оплетени, че буквално ни пречат да се развиваме в по-качествена посока.
Киното е изкуство, странна работа, няма еднозначно възприемане – на мен, ако не ми харесва, на друг му харесва, но нека стане разговор и да не се обиждаме...
Това се отнася и за моите филми.
Ще ми се поне някакво съмнение да има...
Но става дума за манталитет и съм песимист дали някога ще се промени в градивна посока.
- Много съм притеснена от тенденцията у нас ‛да направя филм на всяка цена‛, т.е. от липсата на критерий, на самовзискателност, ако щеш.
- Абе, колкото сме режисьорите в българското кино, толкова сме и титаните...
И това самочувствие предполага някакво самоуважение.
Макар че съм чувала от колеги: ‛Да усвоим едни пари, да вземем хонорар, пък каквото стане‛.
- Е, това не е ли липса на самоуважение?
- Те вероятно свързват самоуважението с някой и друг лев повече в джоба.
Как да живее човек с хонорара от един филм?!
В документалното кино те са на границите на смехорията.
И като не може да живее, претупва филма си, за да кандидатства веднага с друг проект.
И прави същото, но не му пука.
Вместо да се съсредоточи върху един филм две години и да го направи качествено...
Така е, за съжаление.
Открай време твърдя, че се правя на режисьорка, защото мъжът ми плаща сметките.
Ами ако аз трябваше да ги плащам, какво става?
Друг е въпросът за компетентността на комисиите към НФЦ.
В една от картите някакъв ми беше писал 0 точки за реализация.
Освен това, не мога да разбера защо толкова се обезцени професията на кинорежисьора.
Хора, много добри в своите си области, изведнъж започват да правят филми.
- Демокрация, какво искаш? И се получава парадокс – от една страна, киното вече не е толкова престижно, парите са недостатъчно, а от друга – режисьорите се роят.
И нямам предвид младите дебютанти.
Как си го обясняваш?
- Очевидно на всички киното им е детска мечта.
И след като е така, филмът ти трябва да е като парен чук.
И ако не е, както най-често се случва, започва питането какво прави този човек в киното.
В едно съм убедена - посредствеността се съюзява.
По-ярките личности не влизат в комбинации и, в общи линии, си го отнасят.
Преди години не един колега ме е питал какви пари давам, за да ми минават проектите през комисии.
И аз се стрясках.
Защо се питат?
- Обиден въпрос – и за комисиите, и за теб...
- Всичко е обидно в тази страна – животът, политиката, телевизията...
- И какво ни остава?
- Да емигрираме. (смях)
- И като емигрираш и пуснеш телевизора, пак същите боклуци ще гледаш.
- В началото няма да разбирам езика и ще си мисля, че живея на по-добро място. (смях)
- А преди да емигрираш, няма ли да заснемеш филм?
- Не, няма да правя повече кино.
- Защо?
- Много маймуни станахме вече на клона. Сериозно казано, с Асен Владимиров мислим още нещо да направим, но човек има нужда да си осмисли и живота, и филмите.
9 юни 2009 г
Разговаря Геновева Димитрова.
Вестник "Култура"
събота, 27 юни 2009 г.
Ергюн от "1001 нощ" в София при Гала и "На кафе" !
Гала чака Ергюн на турско кафе !
Идолът на жените пристига утре в София !
Ергюн Демир
Водещата е поръчала на екипа си да осигури най-добрия сорт, подходящ за ритуала с джезве. Актьорът, завладял малкия екран като Али Кемал, пристига утре в София.
В студиото той ще посвири на китара като своеобразна серенада на Гала и Богомила, жената, заради която е на визита в страната ни.
Тя и съпругът й били на гости в Истанбул, където срещнали Ергюн.
Веднага го познали от сериала за Шехеразада.
Поканили го като на шега, но той веднага ги насочил към пресслужбата си за уговоряне на дата.
В диалога се включила и Нова тв.
Ергюн отказал хонорар.
Чаровникът ще се срещне и със здравния министър Евгений Желев.
Двамата ще коментират възможности за съвместна благотворителна акция.
Красавецът ще обядва с журналисти в понеделник.
Той много иска да се запознае с български актьори от водещи наши театри.
Вестник "Стандарт"
събота, 20 юни 2009 г.
Бену излиза в дълъг отпуск !
Преди 10 месеца Джейда се омъжи за съученика си Енгин Акгюн !Джейда Дювенджи,която в сериала "1001 нощ"играе Бену,обяви,че възнамерява да си вземе дълъг отпуск.Актрисата е категорична,че в следващата една година няма да приема никакви роли.
"От три петилетки работя непрекъснато.Особено много ме умори последният сезон на "1001 нощ".Беше доста напрегнат.Сега е време да спра и да направя оценка на постигнатото и на натрупания опит",обяснява звездата.Преди 10 месеца тя се омъжи за съученика си Енгин Акгюн.Той бил влюбен в нея още от детските им години.Когато преди време Джейда сключила първия си брак,посърнал,но продължил да я чака.Оказало се,че си струва.След развода си Дювенджи най-сетне решила да даде шанс на любовта на Енгин пише сайтът binbirgecetmc.com.
сряда, 17 юни 2009 г.
вторник, 16 юни 2009 г.
понеделник, 15 юни 2009 г.
неделя, 14 юни 2009 г.
Онур/Халит Ергенч идва в България
Онур от 1001 нощ искал да става певец
- неделя, юни 14, 2009, 9:55
Всички говорят за него, а той говори за певческата си мечта, за дните в Ню Йорк и за миналото си… Освен с безумно сините си очи Халит стана особено популярен със сериала „1001 нощ“, чийто трети сезон започна по Нова тв на 18 май. Излъчва се всеки делничен ден от 16,30 ч.
Турската сапунка, която се снима тази година, разбуни духовете и спечели огромен брой почитатели в интернет форумите. Халит играе ролята на Онур Аксал, който преживява сложна, но много красива любовна история с Шехезерада. В началото на сериала младата жена има нужда от огромна сума за операцията на болното й от левкимия дете.
По това време тя е служителка във фирмата на Онур и го моли за заем, но без да му казва за какво. Той й дава парите, но с условието да преспи с нея. Постепенно двамата се влюбват един в друг, но как ще се развият отношенията им предстои да разберем.
– Джон Ленън е казал: „Животът е това, което се случва, докато си зает с нещо друго“. Ти как се справяш с плановете?
Ами аз успях да се фокусирам. Но да не казвам голяма дума. Ако бях станал корабен инженер, за мен животът наистина щеше да е нещо, което минава покрай мен и отминава, докато аз практикувам тази професия. По всяка вероятност думите на Ленън за мен щяха да се сбъднат. Някак си има неща, които възпират човек, особено когато е още дете. Искаш да приличаш на възрастните около теб например. Но всъщност аз имах за модел баща си… Той е театрален актьор, музикант и композитор. И той е многостранно развит. Без да знам защо, в началото отричах всичко това. Човек иска да прави нещо, което на него му харесва. Винаги, когато има външна намеса, у мен се надига тревога (смее се). Човекът, който иска да ме насочва, трябва да е умен…
– Но как избра да се захванеш с актьорство?
В семейството ми имаше 1-2 модела, на които можех да подражавам. Инженер, бизнесмен… Преставяха ми всичко като много приятно. Най-напред опитах това. Математиката ми вървеше. Не ми беше трудно. С физиката бях много добре. Кандидатствах, приеха ме. Завърших първи курс. Корабното инженерство беше петото ми желание. Първото беше ядрено инженерство. Сега и аз се смея на това. Причината трябва да е била в обичта ми към морето. Хем инженерство, хем море, лодки… Но щом ме приеха, какво да видя – всички инженери живеят далече от морето. Влязох в корабостроителниците. Видях, че не е за мен. От една страна, усещам в мен зова на дивото, а от друга, желанието да пея ме побърква… Когато пееш, установяваш лична връзка със зрителя. Това не може да се получи при нищо друго. То е като да си говориш много дълго и сладко с някого, когото много обичаш. Без да уведомя никого, втората година просто прекъснах следването. Влязох в Консерваторията. Нито майка ми, нито баща ми знаеха. Когато казах на баща ми, той рече: „И ти не знаеш какво искаш!“ (Смее се.) После в оперния отдел, оттам в оперетния, оперети в Истанбулската държавна опера по онова време, малки роли в сериали, уроци по танци… По едно време си казах: „Какво правя аз?“. Забелязах, че имам,на гърба си чувал и го пълня с разни отломки, за да ги използвам по-късно, събирах материал. Все още много искам да пея. Някога някъде ще стане. Много обичам да играя. Участието ми в сериали през последните 5 г. ме направи известен. Но пеенето е съвсем различно за мен.
- Като казваш пеене, оперетата ли имаш предвид или изнасянето на концерти?
По възможност концерти, а не оперети. Те в момента са на заден план за мен.
– Това свързано ли е с приключението ти в Америка?
Да…
– Какво се случи там?
Ами стана така… В Турция играех в сериали. Поставих си за цел да опитам някъде, където се прави по-добре. Да изляза на сцената и да стана оперетна звезда. Защото по онова време това беше един пламък, който гореше в мен. По различно време горят различни пламъци (смее се). Отидох в Америка. Разбрах, че нещата не стоят точно така, както изглеждат. Там е много трудно да намериш приятел, другар. Освен това бях в Ню Йорк. Човек се чувства самотен там.
– Ню Йорк за много хора си остава „Градът на самотниците“…
Да! Това прави силно впечатление. Живеят в клетки. Всъщност това е свързано с парите. Във всички американски сериали, които гледаме, има самотни хора, нещастни хора – „Отчаяни съпруги“, „Сексът и градът“… Ако се вгледаме, ще видим, че всеки е нещастен, всеки търси нещо. Всеки е с всеки. Мами. Тръгва си И всичко това го представят като нещо нормално. И какво искат да кажат? Хората да се женят, после да се развеждат. Женитбата е разход, разводът също е разход. Да живеят в отделни къщи. Всеки да си има къща. Използват човешкото нещастие. Първо внушават страх. После, за да премахнат страха, предлагат стоката. „Какво искаш да правиш с живота си?“ – питат. „Да имам кола, да имам къща еди-къде си, да имам жена.“ Добре де, а какво ти доставя удоволствие, какво искаш да правиш? С това си остава. Удовлетворението на хората, надеждите им за живота са свързани с тези неща.
– Един вид „духовна смърт“ значи…
Да. Това не успях да го проумея там. Посетих почти всички музикални театри. Общото между тях беше приликата с цирка. Като куклен театър са. Американската изкуственост се е отразила и на това. После се замислих. Колко мюзикъла обичам? Броят се на пръстите на едната ми ръка. Композиторите им са французи или англичани. Не американци. Театърът – отделна работа. Или ще си емигрант, или мафиот, лошият… Американци има 250 милиона. Нямат нужда от теб. После дойде 11 септември. Казах си, че в собствената си страна мога да бъда по-полезен. Човек трябва да живее там, където е щастлив. Не е за мен там. Върнах се.
– Какво стана с американската мечта тогава?
Приключи. Препоръката ми към всички е следната: ако сте си намислили нещо, непременно го изживейте. Ако има някоя страна, в която искате да живеете, използвайте всички възможности. Аз не заминах за Америка с много пари. Напротив. И пак ми стигнаха. Оправяш се по някакъв начин. Нужна ти е само смелост и нищо друго. Преди да замина, прочетох „Алхимикът“. Това приключение беше като приключението от книгата. Аз все казвам:“Вместо да остане в ума ти, по-добре да остане зад гърба ти“.
– В България сериалът е много популярен….
Да, знам. Получавам писма от български почитателки. Може би около 30 момичета са ми писали. Най-интересното писмо беше от едно момиче на 16 години – мисля, че се казваше Даниела. Та тя ми писа, че е толкова влюбена в мен, че никога няма да се омъжи, за да не ми изневери. Искам да й кажа, че оценявам чувствата й към мен, но нека не идеализира хората от екрана. Сигурен съм, че тя ще бъде щастлива и ще намери своя истински Онур.
– Бил ли сте в България някога?
Не, никога. Но най-вероятно през есента ще дойдем за няколко дни с няколко колеги от сериала по покана на телевизията. Така че ще се видим там. И целувки на всички българки!
петък, 12 юни 2009 г.
Годеж в "1001 нощ"
Халит Ергенч (Онур) поиска ръката на колежката си Бергзар Корел (Шехерезад) на церемония в тесен семеен кръг !Звездите на сериала "1001 нощ"Бергюзар Корел (Шехерезад) и Халит Ергенч (Онур) се сгодиха,съобщава сайтът ...,позовавайки се на турски източници.За любовта на двамата актьори се знаеше отдавна,но чак сега се потвърждава официално,че те имат връзка.
Годежът се е състоял в тесен семеен кръг.Халит отишъл с роднините си в дома на Бергюзар с огромен букет цветя,шоколадови бонбони и торта.Така според турските традиции се иска ръката на любима жена.
"Тържеството беше скромно.Присъстваха само най-близките ни хора.Разменихме си пръстени и сме много щастливи",лаконично коментирали годежа си двамата влюбени пред телевизионните камери.
Любовта помежду им пламна преди две години.Тогава Халит беше женен за друга,а Бергюзар-сгодена за балетиста Тан Сагтюрк.Впоследствие изпълняващият ролята на Онур актьор се разведе със съпругата си Гизем Сойсаллъ,като и остави за компенсация 225 хил. турски лири.Сумата се равнява приблизително на 200 хиляди лева.
Междувременно стана ясно,че сериалът "1001 нощ" е събрал и други двама от актьорите-Тарду Флордун (Керем) и Джанан Ергюдер (Еда).Турски папараци засекли тв звездите да се разхождат за ръце по улиците на курортно градче в азиатската част на южната ни съседка.
Преди да започне работа в хитовата поредица за Шехерезад е живяла,Джанан е живяла в Ню Йорк.Там тя завършила актьорска школа и била омъжена за американския режисьор Крис Бърк.
Портал Турция
сряда, 10 юни 2009 г.
вторник, 9 юни 2009 г.
В реалния живот обаче пред любовта на Корел и Ергенч няма пречки !
В сериала връзката между Шехерезада (Корел) и Онур (Ергенч) е много драматична. В реалния живот обаче пред любовта им няма пречки.
Приказката стана действителност, казват в Турция по повод съобщението за годежа на актьорите, изпълняващи главните роли в хитовия телевизионен сериал "1001 нощи".
Теленовелата се върти с огромен успех и у нас по Нова телевизия. Бергюзар Корел (Шехерезада) и Халит Ергенч (Онур) са лудо влюбени и обмислят венчавка - е най-горещата новина в турския шоубизнес!
Годежът е станал в тесен семеен кръг. Халит отишъл заедно с близките си в дома на Бергюзар с огромен букет цветя, шоколадови бонбони и торта, както е според турските традиции, за да поиска ръката на любимата жена.
"Тържеството беше скромно. Присъстваха само най-близките. Разменихме си много скромни годежни пръстени. Много сме щастливи", лаконично обявиха годежа си двамата влюбени пред телевизионните камери.
Връзката между тях започнала преди две години на снимачната площадка на "1001 нощи". Тогава Халит бил женен, а Бергюзар - сгодена за балетиста Тан Сагтюрк. Малко по-късно актьорът се раздели със съпругата си Гизем, а колежката му развали годежа си.
Още една двойка се е родила на снимачната площадка на "1001 нощи": Тарду Флордун, който играе ролята на Керем, и Джанан Ергюдер - "лошата жена" Еда. Преди да започне да играе в сериала, Джанан е живяла в Ню Йорк, където е завършила актьорска школа, и е била омъжена за американския режисьор Крис Бърк. Завръщането й в Истанбул променя не само професионалния, но и личния й живот. Папараци на няколко пъти засичат Джанан и Тарду заедно в колата или разхождащи се, хванати за ръце.
Заради изпълнението си на Шехерезада в "1001 нощи" Бергюзар Корел стана една от най-желаните жени в Турция.
Първоначално те отричаха връзката си, но след развода на Джанан отскоро двамата открито се появяват на обществени места заедно. Преди време бяха заедно на почивка. Засега обаче отказват да правят каквито и да е изявления за връзката си.
Междувременно Джейда Дювенджи, която играе ролята на Бену, съобщи, че възнамерява да си почине за известно време.
"От 15 години непрекъснато работя. Особено последният сезон беше много напрегнат. Снимки, учение, театър... Сега е време да спра и да направя оценка на направеното, на натрупания опит", обясни тя.
Халит Ергенч в ролята на многострадалния Онур.
Разходка до домовете на актьорите от “1001 нощ”
Туристическа фирма предлага разходка до домовете на актьорите от хита
Варненец срещна герой от “1001 нощ”
Филип Илиев тръгнал за Истанбул, за да види къде е сниман сериалът
Филип (вляво) с актьора Ергюн Демир
Добромир Радушев
стандарт
Нов турски сериал-„Перла” /Gümüs/,този път по Би Ти Ви от 15 юни 2009 г. в най-гледаното време – 20 часа !
Гледайте първа серия тук
Новия турски сериал „Перла” /Gümüs/
Турция влезе в ЕС с теленовелите си
Българските телевизии се надпреварват да въртят любовни истории от Истанбул
Млада жена се лута безцелно из широките булеварди на Истанбул. Губи се самотна в тълпи от хора и уличен трафик. В същото време един мъж – красив като Бог, е спрял луксозната си кола край Босфора и не знае какво да прави с живота си.
От време на време взима късче от дреха и я мирише дълго. Загубил е любимата си и пред прага на нова връзка все още не може да си отговори дали сърцето му е напълно готово за нея. Цялата драма приключва с това, че той изпраща SMS на скитащата из Истанбул красавица. Това е сцена от новия турски сериал „Перла”, който Би Ти Ви ще пусне от 15 юни в най-гледаното време – 20 часа. Телевизията прави и още едно изключение. Вместо по един ще излъчва по два епизода наведнъж. По всяка вероятност медията прави този смел ход след като Нова телевизия излъчи друг турски хит „1001 нощи”, а съвсем наскоро застъпи и с още един
„Мелодията на съдбата”
Рейтингите показват, че вярната им аудитория се увеличава и не обира само твърдия си пенсионерски електорат. Оказа се, че продукциите от Истанбул подлудяват българските зрители. Те се заразяват от европейско-ориенталските сюжети, от лукса, от смуглите и красиви герои, музиката. Освен това са далеч по-професионално снимани от класическите латиносапунки. Няма я тази прекаленост на жестовете, както в бразилските или колумбийските сериали. Актьорите са по-добри, а режисьорите използват модерни визуални ефекти. Сериалът „Перла” е продаден и в много страни, където минава с голям успех. Рекорден интерес има в арабския свят, където по последни данни
са го гледали над 85 милиона зрители
Турция е на път да се превърне в балканската телевизионна мека. Сюжетите не са особено оригинални – винаги става въпрос за трудна любов, за беднячка, попаднала случайно в света на богатите, за подли капани, за самота и очакван хепиенд. Така е и в „Перла” - чичото на младата Инджи решава да я ожени за наследника на имотен род – Мехмет. За Инджи тази новина я кара да подскочи от щастие, защото тя отдавна е влюбена в него. За Мехмет обаче нещата не стоят съвсем така. Той е принуден да играе по семейните правила и изпълнява волята на дядо си, но всъщност все още не е забравил предишната си приятелка, загинала при автомобилна катастрофа. В продължение на 6 години Мехмет е с нея въпреки неодобрението на родителите си. След трагедията Мехмет затваря сърцето си за любовта и започва да води абсолютно безсмислен живот ден за ден. Една вечер се сбива с хулигани, а дядо му го спасява. От този момент нататък Мехмет започва да изпълнява всичко, което дядо му пожелае, включително това да се ожени за Инджи, въпреки че сърцето му не е готово за нова любов.
Преди сватбата обаче променя решението си и избягва
в резултат на което болният му баща умира от инфаркт. Мехмет е принуден да се завърне, за да управлява бащиното си наследство. След като Инджи най-накрая се омъжва за любовта на живота си, тя научава по трудния начин, че бракът не е толкова прекрасен, колкото си го е представяла. Тя трябва не само да спечели любовта на Мехмет, но и да се справи с интригите в къщата.
Изпълнители на главните роли са Къванч Татлъту и Сонгюл Йоден. Актьорът Къванч е едва 27 годишен и въпреки че мечтата му е да стане баскетболист, той в крайна сметка се прочува като фотомодел.
Наричат го още Брад Пит на Близкия изток
защото след участието си в „Перла” става известен в арабския свят. Семейството му произхожда от изостаналата част на Южна Турция – Адана, и е едно от петте деца, но родителите му дават добро образование. Неговата партньорка Сонгюл Йоден има опит по театралните сцени. Налага се като актриса в театъра, но я забелязват телевизионните продуценти на „Перла” и Сонгюл става звезда не само в Турция, но и в арабските страни.
novinar.net
http://gumustv.blogspot.com
понеделник, 8 юни 2009 г.
събота, 6 юни 2009 г.
петък, 5 юни 2009 г.
четвъртък, 4 юни 2009 г.
сряда, 3 юни 2009 г.
понеделник, 1 юни 2009 г.
New: Pro Turkey in Diaspora !
New: Pro Turkey in Diaspora !