Турски сериен филм "1001 нощи/Binbir gece"

Млада вдовица търси пари за болния си син !

Шехерезад се омъжва за Ахмед,на когото впоследствие се ражда син.Роднините и обаче са против този брак.След време Ахмед умира в катастрофа.Младата жена остава сама да се бори с живота,но нещастията и не свършват до тук.Скоро тя научава,че детето и е болно от левкимия.За лечението на малкия са необходими 200 000 хиляди долара.Шехерезад се обръща с молба за помощ към свекъра си,но той и отказва пари.Банките също не и дават заем.
Последната надежда на вдовицата е фирмата,в която работи.Единият от двамата собственици на компанията прави на Шехерезад предложение,което напълно променя живота и.

неделя, 28 юни 2009 г.

"1001 нощ" - завидна кинематографична култура,респектиращ размах !

С Елдора Трайкова за турския сериал 1001 нощ !

От края на м. г. в българския телевизионен ефир по обяд се появи нещо наистина изненадващо – турският сериал ‛1001 нощ‛, който разказва за патриархалност, любов, престъпления, лъжи, страдания, съзидание, завист, морал в днешен Истанбул.

Инспириран е от едноименния арабски приказен епос, който е стилизирана рамка на сериала и акцент в романтичните интермедии, а и главната героиня е Шехеразада (красавицата Бергюзал Корел).

Това, което го отличава от сериалите, излъчвани в момента – от българския ‛Забранена любов‛ през латиноновелите и ситкомите до сериозните американски тип ‛Д-р Хаус‛, е не само дължината (90 минути, подобно на някои италиански минисериали), а и неговата завидна кинематографична култура, респектиращият му размах.

И още нещо – парадокс е, че комерсиален тв-продукт излъчва духовни послания.


- Този сериал – колкото екзотичен, толкова и близък до нас, се радва на гигантски рейтинг в задръстен часови пояс, надминал дори риалитата...

Вероятно са се страхували да го сложат в праймтайма.

Но по-важно е, че романтична сага консолидира огромна аудитория (предимно дамска), независимо от социални и манталитетни различия, т. е., различни таргети.

Поне аз не си спомням сериал от времето на ‛Туин Пийкс‛ на Дейвид Линч, излъчен в началото на 90-те (30 епизода), който да следя, макар и не от самото начало. Разбира се, веднага правя уговорката, че сериалът на Линч си беше авангардно и далеч по-интелектуално предизвикателство.

Но пък обикновеният ‛1001 нощ‛ не му отстъпва по професионализъм.


- ‛Туин Пийкс‛ беше явление и не можем да го сравняваме с ‛1001 нощ‛.

- Имам предвид собствената си зависимост от сериал.

Пък и той беше популярен сред далеч по-затворено общество.


- В този смисъл – да, но пък тогава нямаше кой знае какви развлечения.

И вечер улиците опустяваха.


- Сега няма такава опасност – аз лично се събуждам в 6 сутринта, за да следя ‛1001 нощ‛.

Ти как се запали по него?


- И аз сравнително късно започнах да го гледам – някъде след двайстата серия.

И се случи заради едни младежи, с които Джумбо работи (съпругът на Елдора, дизайнерът-магьосник Румен Стойчев – бел. а.).

Те го пускаха, докато обядваха, няколко дни подред.

Разбира се, гледаха го като фон, но избираха тъкмо него.

И ме питаха: ‛Гледаш ли този филм?‛. ‛Какъв е той?‛ ‛Ами турски‛.

Аз, естествено, реагирах с типичното гадно българско пренебрежение.

Но след няколко дни, преодолявайки проклетията и преднамереността си, го загледах и си казах: ‛О-па, тук нещо става‛.

След това влязох по форумите и наваксах пропуснатите серии.

В интернет наистина са полудели по тоя сериал.

Всъщност, покрай него за първи път влязох във форум – по принцип не ми е интересно да се ровя из такива работи, но сега се преодолях и видях, че жените наистина са пощурели.

Което пък води до извода, че в живота им има тежки дефицити.

Защото това всъщност си е любовен филм - независимо от перипетиите и сложните драматични обрати, независимо, че не винаги любовната история е на топа...

В нета прочетох как млади майки обсъждат кой герой им харесва – не актьор.

И тогава ми стана тъжно.

Защото актьорите, които играят в сериала, са от много висока класа.

Той е направен с презумпцията да е сапунка, а изобщо не е.

Поглеждала съм бегло някоя латиноновела, но те наистина не се гледат.

А това ти държи вниманието non-stop.

Свидетели сме на много висок професионализъм – в драматургията, режисурата, монтажа...

Изключително съвременно е заснет и монтиран този филм...

Дадена ситуация е снимана от различни гледни точки и това вече дава възможност за впечатляващия монтаж - дори когато действието е статично.

Но най ме втрещи играта на актьорите - преживяват всяко нещо, което се случва на героите им.

Не можеш да хванеш един да маркира някакво действие.

Дори си мисля, че не е здравословно чак такова потапяне в ролята.


- Много въздействаща е музиката на Али Кърач, миксирана с балетната сюита „Шехеразада‛ на Римски-Корсаков...

- По всички линии филмът си стои като истински.

Защото, въпреки че е от 90 епизода, всеки си е самостоятелен.

И добре, че у нас го дават всеки делничен ден, а не, както в Турция, веднъж седмично.

Щяхме да се изнервим.
(смях)

- Респектиращо е отношението към националната идентичност в този сериал.

Уж се занимава с лайфстайла на разни социални равнища, а всъщност бърка по-дълбоко и така променя отношението към самата Турция...


- И моралът е много важен.

„1001 нощ‛ непрекъснато възпитава публиката без размахан пръст и обяснения.

Важните неща се съобщават деликатно и учат аудиторията как да се грижи за здравето, как да се почитат родителите, как да се възпитават децата... – в ежедневни, ненатегнати диалози...

И остават, и ги запомняш.

Освен това, изумяват ме уважението и доверието, с които авторите на филма се отнасят към зрителите, каквито и да са в цялата тази Турция, а и в чужбина – и като направа, и като послания.

И как сценаристите реагират в зависимост от ситуацията – последните серии са ужасно актуални!

Кризата изведнъж ги удари, както всички нас.

И излиза, че те в момента го измислят, при това много стабилно.


- Всички персонажи са показани в развитие...

- ... и всичките животът ги помля. Изгледах последния епизод – исках да видя какъв е този happy end. Мерси!

Толкова е болезнен.


- Но жанрът предполага happy end.

- Е, да, публиката без него щеше да иска още серии.

Прочее, четох, че самите актьори са предложили филмът да свърши, защото са решили, че не е сериозно след определено количество серии да продължава.

Това също говори за морал и професионално отношение.


- Органична част от атмосферата на сериала е Истанбул.

И въпреки че присъстват неизбежните и познати туристически топоси, мегаполисът е показан вълшебно от разни социални и географски ракурси.


- Изумително!

Да ти се приходи в Истанбул!

Но се замислям за корените на този успех.

Навремето много силно впечатление ми беше направил ‛Автобусът‛ на Бай Окан – един от първите ми турски филми.

Наскоро гледахме ‛Три маймуни‛ на Нури Билге Джейлан.

Той е просто невероятен автор...


- Освен че е сред десетте най-важни режисьори днес в света, самото турско кино е в страхотен възход, фестивален хит, неслучайно се говори за млада турска вълна... Занимават се с болезнени теми в малки филми и те пробиват с искреност, свобода, простота и изящество.

- Те имат такива могъщи автори и се учат от тях.

И се отдават на нещото, което правят.

Как се удържа час и половина епизод?

Това си е цял филм!


- При това режисьорът е един – Кудрет Сабанджъ.

Роден е през 1966. И въпреки че се занимава предимно с телевизия, през 2005, заедно с още четирима свои колеги, прави ‛Истанбулски приказки‛, който получава наградата за най-добър филм от фестивала в Истанбул.

Никак не е случаен този Кудрет Сабанджъ.


- Всичките до един са вътре в нещата, които се случват в този филм.

- Затова и резултатът е космически в сравнение с нашия ‛Забранена любов‛, който пък се излъчва в праймтайма на същата Нова тв.

От една страна е радостно, че след ‛Хотел България‛, тази частна телевизия прави отново български сериал, макар и в чужда матрица.

Но от друга – въпреки че фабулата не е безинтересна, неговата изкуственост е смайваща.

Не го следя, но от епизодите, които съм гледала, той напомня най-евтините сапунки.


- Изобщо не го харесвам.

Виж как играят турците и как – нашите.

Бях поразена, като разбрах, че в ‛Забранена любов‛ всички са актьори.

Всеки аматьор от улицата може да свърши по-добра работа от тях.

Всъщност, аз го гледам почти конспиративно у дома – мъжът ми за нищо на света не иска да го пускам, но на мен ми е любопитно накъде вървят нещата от професионална гледна точка.

Добре, че сериите са по половин час.

Обаче ми казаха, че по форумите ‛Забранена любов‛ се харесва.

А сега, де!


- Самият телевизионен контекст - не само на Нова тв - отрежда на ‛1001 нощ‛ лидерско място – ако щеш, насред цялата лумпенизация и вулгарност на поведение и послания в разните токшоу и риалита...

- Така е, но ми прави впечатление, че сега се засилихме на турски сериали.

Пред ‛1001 нощ‛ по Нова върви ‛Мелодията на сърцето‛; някакъв, казват, шедьовър, се задава по bТВ в праймтайма.

Страх ме е да не минем в другата крайност – всичко турско да вземем.

Както едно време гледахме само руски филми и малко американски и си мислехме, че американците правят само хубави, а после се оказа, че не е точно така. (смях)

Що се отнася до опростачването на телевизиите, те се оправдават с желанието на публиката.

Обаче, ако се отнесат към тази публика като авторите на ‛1001 нощ‛, може би ще започнат леко да я вадят от тинята до шия и да я възпитават лека-полека и в морал, в любов към ближния; и да й създават критерии за качество, т. е. да й облагородяват вкуса.

Нали това е ролята на медиите – все си мисля, че не трябва само да обслужват...


- Комерсиалните телевизии залагат на развлечението (друг е въпросът доколко пошло е то), но обществената телевизия, каквато претендира да е БНТ, би трябвало да има други функции, които да реализира през програмната си схема и посланията си.

- Питам се дали има разлика между телевизиите у нас?

- Има – БНТ е по-негледаема.

Архаична е.

И това не е само от липса на пари.

Гледам я рядко – сутрешния блок, ‛Жените‛ на Марта Вачкова, някой късен филм...

Разбира се, много важно е да се отбележи присъствието на българското кино в БНТ – в понеделник в праймтайма, където са старите филми по случай 50-годишния й юбилей, и в неделя след 22.00 часа, където са новите заглавия.


- И аз горе-долу това гледам по БНТ, ако изобщо я пусна.

Което не е редно, тъй като тя е единственото място, където и мой филм може да се излъчи.
(смях)

Но като се возя с такси, разпитвам шофьорите – къде ходят на почивка, какво гледат по телевизията.

Масово гледат българско кино...

Видимо на хората то им липсва.

Но, общо взето, предпочитат и помнят старите филми.


- Защо, успехът на ‛Дзифт‛ върна любопитството към българското кино.

- Не знам, но бях в комисия по категоризация на нови филми в БНТ и никак не съм възторжена.

Но вътре си ги харесват.

Не се съобразиха с нашите оценки.
(смях)

Проблемът ни е, че си врим в собствен сос.

И не можем да излезем от него
.

- Едва ли на някого му е приятно да го критикуват, но смятам, че българското игрално кино, независимо дали се произвежда със субсидия от НФЦ или БНТ, скоро няма да си върне авторитета пред публиката, ако на авторите му, независимо дали са дебютанти или опитни автори, се спестява истината за техните филми – доколко са адекватни, любопитни, откровени, изпипани...

А те, вместо да се замислят, се обиждат...


- Според мен това се дължи на факта, че сме свързани като черва.

Предпочитаме да се тупаме по рамото, вместо да си кажем истината в очите.

За да не пострада нещо – отношения, връзки, подкрепяне на проект в комисии...

Нещата са така оплетени, че буквално ни пречат да се развиваме в по-качествена посока.

Киното е изкуство, странна работа, няма еднозначно възприемане – на мен, ако не ми харесва, на друг му харесва, но нека стане разговор и да не се обиждаме...

Това се отнася и за моите филми.

Ще ми се поне някакво съмнение да има...

Но става дума за манталитет и съм песимист дали някога ще се промени в градивна посока.


- Много съм притеснена от тенденцията у нас ‛да направя филм на всяка цена‛, т.е. от липсата на критерий, на самовзискателност, ако щеш.

- Абе, колкото сме режисьорите в българското кино, толкова сме и титаните...

И това самочувствие предполага някакво самоуважение.

Макар че съм чувала от колеги: ‛Да усвоим едни пари, да вземем хонорар, пък каквото стане‛.


- Е, това не е ли липса на самоуважение?

- Те вероятно свързват самоуважението с някой и друг лев повече в джоба.

Как да живее човек с хонорара от един филм?!

В документалното кино те са на границите на смехорията.

И като не може да живее, претупва филма си, за да кандидатства веднага с друг проект.

И прави същото, но не му пука.

Вместо да се съсредоточи върху един филм две години и да го направи качествено...

Така е, за съжаление.

Открай време твърдя, че се правя на режисьорка, защото мъжът ми плаща сметките.

Ами ако аз трябваше да ги плащам, какво става?

Друг е въпросът за компетентността на комисиите към НФЦ.

В една от картите някакъв ми беше писал 0 точки за реализация.

Освен това, не мога да разбера защо толкова се обезцени професията на кинорежисьора.

Хора, много добри в своите си области, изведнъж започват да правят филми.


- Демокрация, какво искаш? И се получава парадокс – от една страна, киното вече не е толкова престижно, парите са недостатъчно, а от друга – режисьорите се роят.

И нямам предвид младите дебютанти.

Как си го обясняваш?


- Очевидно на всички киното им е детска мечта.

И след като е така, филмът ти трябва да е като парен чук.

И ако не е, както най-често се случва, започва питането какво прави този човек в киното.

В едно съм убедена - посредствеността се съюзява.

По-ярките личности не влизат в комбинации и, в общи линии, си го отнасят.

Преди години не един колега ме е питал какви пари давам, за да ми минават проектите през комисии.

И аз се стрясках.

Защо се питат?


- Обиден въпрос – и за комисиите, и за теб...

- Всичко е обидно в тази страна – животът, политиката, телевизията...

- И какво ни остава?

- Да емигрираме. (смях)

- И като емигрираш и пуснеш телевизора, пак същите боклуци ще гледаш.

- В началото няма да разбирам езика и ще си мисля, че живея на по-добро място. (смях)

- А преди да емигрираш, няма ли да заснемеш филм?

- Не, няма да правя повече кино.

- Защо?

- Много маймуни станахме вече на клона. Сериозно казано, с Асен Владимиров мислим още нещо да направим, но човек има нужда да си осмисли и живота, и филмите.

9 юни 2009 г

Разговаря Геновева Димитрова.

Вестник "Култура"

Публикуване на коментар

Blog Archive

Турски сериен филм "1001 нощи/Binbir gece"

Млада вдовица търси пари за болния си син

Шехерезад се омъжва за Ахмед,на когото впоследствие се ражда син.Роднините и обаче са против този брак.След време Ахмед умира в катастрофа.Младата жена остава сама да се бори с живота,но нещастията и не свършват до тук.Скоро тя научава,че детето и е болно от левкимия.За лечението на малкия са необходими 200 000 хиляди долара.Шехерезад се обръща с молба за помощ към свекъра си,но той и отказва пари.Банките също не и дават заем.
Последната надежда на вдовицата е фирмата,в която работи.Единият от двамата собственици на компанията прави на Шехерезад предложение,което напълно променя живота и.

  © Blogger template Starry by Ourblogtemplates.com 2008

Back to TOP